Няколко етапа от историята на изкуствения интелект
Изкуственият разсъдък евентуално ще ни донесе големи изгоди, само че ще ни предложи и поредност от страхотни провокации. Както знаем, в един миг, може би до момента в който сме още живи, ще стигнем момента, в който съвсем всяка работа може да се свърши по-евтино и по-добре от ИИ, в сравнение с от индивида. Това обаче е в бъдещето; дано в този момент разгледаме няколко миг от историята на Изкуствения интелект…
Историите за същества с изкуствен интелект се връщат най-малко от античните гърци. Хефест, ковачът на Олимп, основава Пандора – първата жена, от творенията му, с реалистични човешки качества.
Хефест стартира безперспективно в живота. Гръцките легенди постоянно имат голям брой форми и в някои версии Хефест е наследник на Зевс и Хера, до момента в който в други той е отроче единствено на Хера. Един от родителите му го хвърля от планината Олимп и в резултат на рухването той ставайки сакат. Спасен е от хората в остров Лемнос и когато Хера вижда гениалните творения, които прави, тя отстъпила и става единственият гръцки господ, който е признат още веднъж на Олимп.
Творенията му са конструирани от метал, само че задачите им варират необятно. Най-зловещ е кавказкият му орел, отлят от бронз, чиято работа е да кълве Прометей всеки ден, изтръгвайки черния му дроб като наказване за това, че дава огъня на човечеството.
Въпреки че много по-ранни истории имат сюжетни детайли и хрумвания, които засягат научната фантастика, създателят Брайън Олдис твърди, че „ Франкенщайн “ на Мери Шели (1818) е истинската начална точка на жанра, тъй като героят взема съзнателно решение да употребява научни способи и съоръжение. Следователно е подходящо, за разлика от общоприетото разбиране, заглавието да се позове на фигурата на учения, а не на чудовището.
Докато Франкенщайн наподобява като гротеска, пиесата от 1920 година R.U.R или „ Rossum’s Universal Robots “ вкарва тематики, които ни засягат и през днешния ден. Чешкият й създател Карел Чапек получава необятно утвърждение, когато пиесата е сложена за първи път, само че по-късно критиците не са толкоз възхитени. Исак Азимов я назовава извънредно неприятна и през днешния ден рядко се чете или слага на сцената. Независимо от това, той вкарва концепцията за въстание на роботите, което унищожава човечеството, и по този начин провокира голям брой истории по-нататък, които засягат нашироко последствията от автоматизацията. И несъмнено, дава на света думата „ робот “. Роботите на Чапек (на фотографията горе) са андроиди с човешки тип и със способността да мислят независимо.
Във въстанието си роботите убиват всички хора, като се изключи един, и книгата приключва с това, че двама от роботите развиват човекоподобни страсти, което наподобява ги кара да стартират целия цикъл изначало.
Първият дизайн за компютър е направен от Чарлз Бабидж, викториански учен и откривател. Бабидж в никакъв случай не приключва структурата на своето устройство, само че през 1991 година е издигната машина по негов дизайн, което демонстрира, че машината му е могла да работи още във викторианската ера.
Така нареченият Babbage’s Difference Engine (проектиран през 1822 г.) извършва съществени математически функционалности, а Analytical Engine (чийто дизайн в никакъв случай не е завършен) може да прави калкулации с общо предопределение благодарение на перфокарти.
Половината мозък на Бейбидж се пази и до през днешния ден в Кралския лицей на хирурзите, а другата половина е изложена в лондонския Научен музей.
Сътрудничката му, Ада Лавлейс (на основната снимка), е определена за първият компютърен програмист в света с помощта на някои от логаритмите, които основава за Analytical Engine. Известно е, че Ада е единственото законно дете на викторианския стихотворец и авантюрист, Джордж Байрон. Въпреки че в никакъв случай не е познавала татко си, тя е заровена до него, когато почива на 36-годишна възраст. Има несъгласия по отношение на степента на нейния принос в работата на Бабидж, само че без значение дали тя е първият програмист, сигурно е първи дебъгър…
Когато става явно, че ИИ ще отнеме доста повече време, с цел да се реализира, в сравнение с се чака в началото, много от вложителите в технологията са недоволни и надлежно финансирането понижава трагично. Тези недоволства кристализират в отчет на английския математик Джеймс Лайтхил от 1973 година, който акцентира „ комбинаторния проблем “, при който едно просто пресмятане, което включва две или три променливи, става неразрешимо, когато броят на променливите се усили.
Първата „ ИИ зима “ продължава от 1974 година до към 1980 година След нея през 80-те години на предишния век се появява нов напредък, с помощта на появяването на експертни системи и японското компютърно развиване.
Финансирането обаче още веднъж пресъхна в края на 80-те години, защото компликациите още веднъж се оказват подценени, а също и тъй като настолните компютри и това, което в този момент назоваваме сървъри, изпреварват главните модули по скорост и мощ, правейки доста скъпите остарели машини непотребни. Втората „ ИИ зима “ се размразява при започване на 90-те години и от този момент проучванията се финансират все по-добре.
